От снощната вихрушка
нямам сили за любов.
Усмивките, сълзите...
те ме изтощиха, от снощните викове
в душата ми със зов.
Когато си далеч, е най-тежко
и нощта ми показва своята мощ.
Вместо твоята топла прегръдка,
аз се увивам в голотата сама.
И свикнах всяка сутрин
слънцето да ме гали студено.
Нима толкова моята любов ти натегна? ...