Карамелка (Ваня)
48 245
Sep 4, 2008, 2:22 PM

Толкова далече 

  Poetry » Love
732 0 2

От снощната вихрушка

нямам сили за любов.

Усмивките, сълзите...

те ме изтощиха, от снощните викове

в душата ми със зов.

 

Когато си далеч, е най-тежко

и нощта ми показва своята мощ.

Вместо твоята топла прегръдка,

аз се увивам в голотата сама.

 

И свикнах всяка сутрин

слънцето да ме гали студено.

Нима толкова моята любов ти натегна?

Та аз едва успях да те докосна...

 

Когато се слеят топло и студено,

когато се прегърнат любов и безразличие,

тогава ти ще обърнеш своето рамо,

ще заспиш, ще потрепериш до мен.

 

Не ме е страх да заплача,

сълзата ще стопли моите устни...

Ти ще поискаш да ги докоснеш,

но аз ще кажа -"Вече е късно!"

 

 

 

 

© Ваня All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??