Толкова далече
От снощната вихрушка
нямам сили за любов.
Усмивките, сълзите...
те ме изтощиха, от снощните викове
в душата ми със зов.
Когато си далеч, е най-тежко
и нощта ми показва своята мощ.
Вместо твоята топла прегръдка,
аз се увивам в голотата сама.
И свикнах всяка сутрин
слънцето да ме гали студено.
Нима толкова моята любов ти натегна?
Та аз едва успях да те докосна...
Когато се слеят топло и студено,
когато се прегърнат любов и безразличие,
тогава ти ще обърнеш своето рамо,
ще заспиш, ще потрепериш до мен.
Не ме е страх да заплача,
сълзата ще стопли моите устни...
Ти ще поискаш да ги докоснеш,
но аз ще кажа -"Вече е късно!"
© Ваня All rights reserved.
