9.08.2006 г., 18:32

Толкова е лесно...

831 0 2
Днес решавам да съм друга,
да играя чужда роля.
Тя толкова пъти те лъга,
че вече да те виждам сам с нея не мога.
Днес ще бъда НЕЯ,
ще те гледам настъпателно
с насмешка ще се смея,
ще си отивам внезапно.
Ще държа ръката ти с длан студена,
ще свивам устни,за да придизвикам дивото у теб.
Ще си сложа усмивка заледена,
и с цигара в уста,ще ти пожелая късмет...
Толкова е лесно да съм НЕЯ...
Просто малко семпъл грим
и скъп тоалет от коприна.
Но добротата и изчезва като дим,
когато стане дума за обич и лека усмивка стига...
Толкова е лесно да съм НЕЯ...
Да те мамя,да те лъжа и милост да прося.
Нима не е лесно така да живея?
А си мислиш,че в сърцето си те носи...
Ти си толкова найвен,вярваш на всяка нейна дума.
Върти те като малко дете.
Запомни,фалшивата и усмивка нищо не струва.
Толкова е лесно да ти дам своето влюбено сърце...
Толкова е лесно да съм нея,
но аз не искам да съм друга,чужда...
Нима не знаеш чие сърце е истинско и тупти силно?
Ти от обич без любов нямаш нужда...
Тя няма никакъв шанс срещу мен и теб,
сама е,ние сме двама.
Толкова е лесно,желая и късмет,
а тя сама е срещу нас и със старата си рана...

Толкова е лесно да ме усетиш истинска...
Толкова е лесно да бъда себе си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би си права Гери...
    Благодаря ти,че не си безразлична
  • Извини ме, но това стихче е пълна глупост!Поне за мен.Виж, прочели са го толкова хора, а никой не го е изкоментирал...В този сайт са много тактични... На нещата, които не гивълнуват - нищо не пишат.Опитай пак, винаги си струва...Не пиша оценка, но поне не съм безразлична като другите Големи поети...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...