9.08.2006 г., 18:32

Толкова е лесно...

830 0 2
Днес решавам да съм друга,
да играя чужда роля.
Тя толкова пъти те лъга,
че вече да те виждам сам с нея не мога.
Днес ще бъда НЕЯ,
ще те гледам настъпателно
с насмешка ще се смея,
ще си отивам внезапно.
Ще държа ръката ти с длан студена,
ще свивам устни,за да придизвикам дивото у теб.
Ще си сложа усмивка заледена,
и с цигара в уста,ще ти пожелая късмет...
Толкова е лесно да съм НЕЯ...
Просто малко семпъл грим
и скъп тоалет от коприна.
Но добротата и изчезва като дим,
когато стане дума за обич и лека усмивка стига...
Толкова е лесно да съм НЕЯ...
Да те мамя,да те лъжа и милост да прося.
Нима не е лесно така да живея?
А си мислиш,че в сърцето си те носи...
Ти си толкова найвен,вярваш на всяка нейна дума.
Върти те като малко дете.
Запомни,фалшивата и усмивка нищо не струва.
Толкова е лесно да ти дам своето влюбено сърце...
Толкова е лесно да съм нея,
но аз не искам да съм друга,чужда...
Нима не знаеш чие сърце е истинско и тупти силно?
Ти от обич без любов нямаш нужда...
Тя няма никакъв шанс срещу мен и теб,
сама е,ние сме двама.
Толкова е лесно,желая и късмет,
а тя сама е срещу нас и със старата си рана...

Толкова е лесно да ме усетиш истинска...
Толкова е лесно да бъда себе си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би си права Гери...
    Благодаря ти,че не си безразлична
  • Извини ме, но това стихче е пълна глупост!Поне за мен.Виж, прочели са го толкова хора, а никой не го е изкоментирал...В този сайт са много тактични... На нещата, които не гивълнуват - нищо не пишат.Опитай пак, винаги си струва...Не пиша оценка, но поне не съм безразлична като другите Големи поети...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...