RainaVakova
413 2666
14.04.2019 г., 15:56 ч.

Толкова е трудно да повярвам! 

  Поезия » Свободен стих
582 8 13

Когато жените не умееха да обичат,
все още нямаше тайни.
Планините бяха от памук,
трудни за катерене.
Ветровете шиеха къщички
за вярващи,
а птиците четяха нямо кино.
Дишаше от призраци прането им. 
Слънцето с усмивката си жива
пуканките пукаше по нивите. 
Клюките ги носиха цветята
все за пеперуди и щурчета. 
Вярно, че мъжете бавно пиеха,
ходеха разгърдени
и караха
кораби до нечовешки острови.
Пурите им - действащи вулкани, 
криеха въздишки и неверия. 
Бяха необяздени конете. 
Днес, когато вече различавам
проза, реализъм и поезия,
бесните от тесните пространства, 
взирането свое и жуменето, 
толкова е трудно
да повярвам
тайната, че ще е съхранена.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми да се изгубвам в твоя вълшебен свят, защото всичко оживява пред очите ми!
  • Ели, Наде, благодаря ви от сърце!
  • Разкош!
  • Уникален стих с красиви метафори! Поздравления!
  • Лина, Краси,Веси и Дани, хубав ден да имате, приятели! Хубава пролет и настроение!
  • Браво, Райна!
    Днес, когато вече различавам
    проза, реализъм и поезия,
    бесните от тесните пространства,
    взирането свое и жуменето,
    толкова е трудно
    да повярвам...
  • Адмирации и от мен!
  • А за мен Райне, най-важното ми е, че има такива като теб, събудени, дръзки, различаващи... проза, реализъм и поезия, бесните от тесните пространства...и създаващи поезия, която вълнува. Докосна ме. Благодаря!
  • Браво!!!
  • Благодаря ви, момчета! Много ми е важен прочитът ви!
  • Все по-трудно е за вярване...
    Поздравления, Райна!
  • "Планините бяха от памук, трудни за катерене.
    Ветровете шиеха къщички за вярващи,
    а птиците четяха нямо кино.
    Дишаше от призраци прането им.
    Слънцето с усмивката си жива пуканките пукаше по нивите.
    Клюките ги носиха цветята все за пеперуди и щурчета.
    Вярно, че мъжете бавно пиеха, ходеха разгърдени
    и караха кораби до нечовешки острови.
    Пурите им - действащи вулкани, криеха въздишки и неверия.
    Бяха необяздени конете..."

    Богата и разлистена, като в праисторическия период Креда, образност. Дори само "пурите им - действащи вулкани" да беше казала, Райна, пак е предостатъчно, за да зная с какъв майстор на образи си имам работа. Това е поезията - богата и необуздана асоциативност и проникващ в дълбините на душата смисъл. Имаш ги и двете! Аплаузи!
  • Реалността все повече стеснява чувствата!
Предложения
: ??:??