Толкова е трудно да повярвам!
Когато жените не умееха да обичат,
все още нямаше тайни.
Планините бяха от памук,
трудни за катерене.
Ветровете шиеха къщички
за вярващи,
а птиците четяха нямо кино.
Дишаше от призраци прането им.
Слънцето с усмивката си жива
пуканките пукаше по нивите.
Клюките ги носиха цветята
все за пеперуди и щурчета.
Вярно, че мъжете бавно пиеха,
ходеха разгърдени
и караха
кораби до нечовешки острови.
Пурите им - действащи вулкани,
криеха въздишки и неверия.
Бяха необяздени конете.
Днес, когато вече различавам
проза, реализъм и поезия,
бесните от тесните пространства,
взирането свое и жуменето,
толкова е трудно
да повярвам
тайната, че ще е съхранена.
