Толкова глупаво...
Няма нищо счупено,
само моята гордост в твоите ръце.
Не бой се, никой няма да те обвини...
... беше толкова човешко...
Характерно за теб.
Да предадеш всичко
заради мъничко блясък,
толкова твое...
а аз наистина те чаках...
Чувствах се глупаво,
но, Любими,
това не беше моя загуба.
Бих ти подала ръка,
но не очаквай да те пренеса
през цялата тази кал
- твоята глупост.
Вече болката свърши,
но вината... тя е нашата лудост.
Не те съжалявам,
мъчно ми е, че стана така.
Не се крий от мен,
аз няма да те обвинявам.
Исках да ти кажа само това...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеси Всички права запазени
