Няма нищо счупено,

само моята гордост в твоите ръце.

Не бой се, никой няма да те обвини...

... беше толкова човешко...

Характерно за теб.

Да предадеш всичко

заради мъничко блясък,

толкова твое...

а аз наистина те чаках...

Чувствах се глупаво,

но, Любими,

това не беше моя загуба.

Бих ти подала ръка,

но не очаквай да те пренеса

през цялата тази кал

- твоята глупост.

Вече болката свърши,

но вината... тя е нашата лудост.

Не те съжалявам,

мъчно ми е, че стана така.

Не се крий от мен,

аз няма да те обвинявам.

Исках да ти кажа само това...