Толкова глупаво...
Няма нищо счупено,
само моята гордост в твоите ръце.
Не бой се, никой няма да те обвини...
... беше толкова човешко...
Характерно за теб.
Да предадеш всичко
заради мъничко блясък,
толкова твое...
а аз наистина те чаках...
Чувствах се глупаво,
но, Любими,
това не беше моя загуба.
Бих ти подала ръка,
но не очаквай да те пренеса
през цялата тази кал
- твоята глупост.
Вече болката свърши,
но вината... тя е нашата лудост.
Не те съжалявам,
мъчно ми е, че стана така.
Не се крий от мен,
аз няма да те обвинявам.
Исках да ти кажа само това...
© Стеси All rights reserved.
