4.02.2013 г., 8:11

Толкова любимата обичам

829 0 6

 

Толкова любимата обичам,

и с такава страст да я копнея,

че на всяка наша среща тичам

и пристигам винаги пред нея.

 

До ръцете ѝ да се докосна,

златните къдрици да милувам

и, от хубостта  ѝ омагьосан,

сладките  ѝ устни да целувам.

 

И в зениците ѝ да надничам,

и да тръпна, в нея влюбен цял -

както минзухарчето - в кокиче,

както мандаринка - в портокал!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!Поздравления!
  • "... че на всяка наша среща тичам..."
    На среща не се тича (в рамките на добрия разум), освен ако не е такава на любителите на джогинга. По-скоро се тича ЗА среща.
  • Еееееееееее..... "както минзухарчето - в кокиче,
    както мандаринка - в портокал!"
    Поздрав, Ангар
  • Сани и Ева, радвам се че ви е харесало. Първите два куплета са много шаблонни, но последният ред, за мандаринката, влюбена в портокала, ми се струва образен и оригинален. Пък и оранжевото е красиво. Затова реших, че си струва да го постна.
  • Ееее, много е колоритно - дори и сравненията на финала...!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...