Толкова са...
... мълчаливо тихи
покълналите
по очите ми
въпроси
че всеки път
все по-безмълвно
нотирам те
в пътеки боси
...
и все по-синя е тъгата
в онази пеперудена утеха
и пак боли отвъд когато
от страх не мога да потегля...
и толкова безплътни нощи
навървила съм там – на прага
в които всеки сън е нежност
по пръстите дъха ти да дочака...
...
а в стъклени длани
пропукват милувки
отдавна
избрулили
вятъра
твори суетата
по себе си утро
и есен
шепти те
по пясъка...
и толкова често
рисувам одежди
по голи
от бягане
думи
в които дъждът
не измива посоките
нито
снега
помежду ни...
© Бехрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
и толкова често
рисувам одежди
по голи
от бягане
думи
Спря да рисуваш, а думите ти отдавна са много красиви! -
че всеки път
все по-безмълвно
нотирам те
в пътеки боси
Много, много е хубаво тук! -
Красива тъга!
Майсторски написан финал!
Прегръдка, Бети! -
Браво!
-
Безумно красив стих.
-
"твори суетата
по себе си утро
и есен
шепти те
по пясъка..."
Аплодисменти за красотата!
-
Стихото е хубаво. Само махни въздуха - няма нужда от куплети, така се разкъсва мисълта ти и акцента се измества.. С най- добри чвства. Поздрав
-
Много красив стих. Благодаря.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ВИ!