Толкова са...
... там где ты ...
... мълчаливо тихи
покълналите
по очите ми
въпроси
че всеки път
все по-безмълвно
нотирам те
в пътеки боси
...
и все по-синя е тъгата
в онази пеперудена утеха
и пак боли отвъд когато
от страх не мога да потегля...
и толкова безплътни нощи
навървила съм там – на прага
в които всеки сън е нежност
по пръстите дъха ти да дочака...
...
а в стъклени длани
пропукват милувки
отдавна
избрулили
вятъра
твори суетата
по себе си утро
и есен
шепти те
по пясъка...
и толкова често
рисувам одежди
по голи
от бягане
думи
в които дъждът
не измива посоките
нито
снега
помежду ни...
