Толкова самотни болки
Толкова любов съм забравиала,
толкова пъти съм страдала,
толкова остри думи,толкова много сълзи,
толкова много мечти разпиляни,
толкова много болки прелъщани...
Толкова пъти отминала горда,но с болна дуща.
Толкова пъти мълчала и всичко таила във себе си.
Толкова мъки самотни и толкова бледни очи.
Винаги всичко сама преживявала,
винаги скитала нейде сама.
Толкова пъти прощавала,винаги,всички лъжи.
Толкова много изслушвала другите,
но винаги споделяла всичко сама.
Толкова много желаела щастие,
но получавала само тъга...
толкова пъти съм страдала,
толкова остри думи,толкова много сълзи,
толкова много мечти разпиляни,
толкова много болки прелъщани...
Толкова пъти отминала горда,но с болна дуща.
Толкова пъти мълчала и всичко таила във себе си.
Толкова мъки самотни и толкова бледни очи.
Винаги всичко сама преживявала,
винаги скитала нейде сама.
Толкова пъти прощавала,винаги,всички лъжи.
Толкова много изслушвала другите,
но винаги споделяла всичко сама.
Толкова много желаела щастие,
но получавала само тъга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвето Всички права запазени
