Nov 9, 2004, 2:32 PM

Толкова самотни болки

  Poetry
1.6K 0 4
Толкова любов съм забравиала,
толкова пъти съм страдала,
толкова остри думи,толкова много сълзи,
толкова много мечти разпиляни,
толкова много болки прелъщани...

Толкова пъти отминала горда,но с болна дуща.
Толкова пъти мълчала и всичко таила във себе си.
Толкова мъки самотни и толкова бледни очи.
Винаги всичко сама преживявала,
винаги скитала нейде сама.

Толкова пъти прощавала,винаги,всички лъжи.
Толкова много изслушвала другите,
но винаги споделяла всичко сама.
Толкова много желаела щастие,
но получавала само тъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е!
  • Йети с теб сам!!!!!голямо БРАВО!!!!!!
  • Аз ще ти кажа защо...защото никой няма думи...тези стихотворения са толкова красиви....
  • Не мога да рабзера едно. Защо никой друг не дава коментар на тези страхотни стихове...на това вълшебство подредено в рими...
    Не мога да повярвам, че има някой, който ще отрече великолепното творчество на тази авторка...
    Дори и да остана единствен обожател на нейната поезияр пак ще и дам заслуженото 6!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...