Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
5.09.2023 г., 8:00 ч.  

Толкова стига 

  Поезия » Философска
268 3 4

От небето си правя нощви,
искам целия свят да нахраня,
Месец  златен полека върви,
след душата ми – проста диканя.
И вършее звездици по сто
златно жито по звездни хармани...
с тях и думите меся тесто,
лековит е за мъки и рани,

 

моят хляб. И ми даде вода,
в свойта човчица пойна авлига.
И пчелица донесе меда,
на надеждата. Толкова стига.
И когато припламне пещта,
на зората, добра, искрометна,
прошептяла красиви неща,
в нея дъхава питка ще метна.

 

И когато объркан и слаб,
този свят си отвори очите,
на месалчето облачно хляб,
ще му дам: — На! Хапни, че горчи ти.
Много обич и късче душа
съм замесила, само за тебе...
Месец млад и звезди овърша,
за стиха – обичлив и потребен.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??