Толкова стига
От небето си правя нощви,
искам целия свят да нахраня,
Месец златен полека върви,
след душата ми – проста диканя.
И вършее звездици по сто
златно жито по звездни хармани...
с тях и думите меся тесто,
лековит е за мъки и рани,
моят хляб. И ми даде вода,
в свойта човчица пойна авлига.
И пчелица донесе меда,
на надеждата. Толкова стига.
И когато припламне пещта,
на зората, добра, искрометна,
прошептяла красиви неща,
в нея дъхава питка ще метна.
И когато объркан и слаб,
този свят си отвори очите,
на месалчето облачно хляб,
ще му дам: — На! Хапни, че горчи ти.
Много обич и късче душа
съм замесила, само за тебе...
Месец млад и звезди овърша,
за стиха – обичлив и потребен.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
