Топлина
Денем съм момиче нежно,
с коси дълги, очи – кафяви,
щом погледнеш в тях, потъваш!
И нося добротата във въздуха, който дишаш,
в себе си тая любовта!
И ето, чрез усмивката истинска
давам криле на падналия духом!
Целувам му ръка
и зареждам го със сила...
Вървя дълго, без да спирам,
просто давам моята опора!
Тайничко намирам
приятели, реални, с истински души…
А вечер съм птица цветна,
летя в дълбокото синьо небе,
отличавам се от звездите
и давам прошка на всяко човешко сърце!
Щом види ме човек в беда,
пожелава си желание,
в очите се ражда сълза…
И ето, сбъдвам го
и сърцето ми се изпълва с топлина!
На Сиси19.11.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
