Топлини
354
0
0
Те идват срещу мен усмихнати.
И тъжни…Различни.Поглеждат ме,
изпърво боязливо, и доловили
тайните си издъхват.
И отново е пълно с присъствие.
Те идват сякаш морски вятър,
събрал мечтите на вълните уморени,
разказва своята приказка; нататък
и нататък все я носи, дето сгрени
от шепота заспиват гларусите.
Те идват като пречистване.
Винаги изненадващо…
Така се изненадваме,
когато след дълга забрава
отново се видим.
Не се сърдете,че изстивам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Всички права запазени
