Те идват срещу мен усмихнати.

И тъжни…Различни.Поглеждат ме,

изпърво боязливо, и доловили

тайните си издъхват.

И отново е пълно с присъствие.

Те идват сякаш морски вятър,

събрал мечтите на вълните уморени,

разказва своята приказка; нататък

и нататък все я носи, дето сгрени

от шепота заспиват гларусите.

Те идват като пречистване.

Винаги изненадващо…

Така се изненадваме,

когато след дълга забрава

отново се видим.

Не се сърдете,че изстивам!