Топлини
364
0
0
Те идват срещу мен усмихнати.
И тъжни…Различни.Поглеждат ме,
изпърво боязливо, и доловили
тайните си издъхват.
И отново е пълно с присъствие.
Те идват сякаш морски вятър,
събрал мечтите на вълните уморени,
разказва своята приказка; нататък
и нататък все я носи, дето сгрени
от шепота заспиват гларусите.
Те идват като пречистване.
Винаги изненадващо…
Така се изненадваме,
когато след дълга забрава
отново се видим.
Не се сърдете,че изстивам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Все права защищены
