emo2 (Емил Стоянов)
236 750
2.11.2017 г., 19:12 ч.

Тополи 

  Поезия » Друга
587 2 6

 

 

Един човек, прахосал дните си,

чертаеше окръжности по пясъка…

И се смаляваше със всяка следваща,

но пръчката не се смаляваше!

И скоро заприлича на топола

в ръцете черни на прахосника,

а той подпираше я с рамо,

прехапал устните си злостно.

 

МинАха хора и не му помогнаха,

защото влачеха след себе си

тополи…

И тръгнаха на пряко те през пясъка,

угрижени, озъбени и голи…

И всеки сам в полето си чертаеше

окръжности…

Смаляваха се чак  до точки!

И после всичките изчезваха,

под два кубични сантиметра почва…

Останаха единствено тополите

във своята измамна красота -

високи като егото

и кухи като паметта!

 

Емил Стоянов

02.11.2017г.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??