Тополи
Един човек, прахосал дните си,
чертаеше окръжности по пясъка…
И се смаляваше със всяка следваща,
но пръчката не се смаляваше!
И скоро заприлича на топола
в ръцете черни на прахосника,
а той подпираше я с рамо,
прехапал устните си злостно.
МинАха хора и не му помогнаха,
защото влачеха след себе си
тополи…
И тръгнаха на пряко те през пясъка,
угрижени, озъбени и голи…
И всеки сам в полето си чертаеше
окръжности…
Смаляваха се чак до точки!
И после всичките изчезваха,
под два кубични сантиметра почва…
Останаха единствено тополите
във своята измамна красота -
високи като егото
и кухи като паметта!
Емил Стоянов
02.11.2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
