emo2 (Емил Стоянов)
236 750
Nov 2, 2017, 7:12 PM

Тополи 

  Poetry » Other
532 2 6

 

 

Един човек, прахосал дните си,

чертаеше окръжности по пясъка…

И се смаляваше със всяка следваща,

но пръчката не се смаляваше!

И скоро заприлича на топола

в ръцете черни на прахосника,

а той подпираше я с рамо,

прехапал устните си злостно.

 

МинАха хора и не му помогнаха,

защото влачеха след себе си

тополи…

И тръгнаха на пряко те през пясъка,

угрижени, озъбени и голи…

И всеки сам в полето си чертаеше

окръжности…

Смаляваха се чак  до точки!

И после всичките изчезваха,

под два кубични сантиметра почва…

Останаха единствено тополите

във своята измамна красота -

високи като егото

и кухи като паметта!

 

Емил Стоянов

02.11.2017г.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??