Топя се от разпалени копнежи
Топя се от разпалени копнежи
Топя се от разпалени копнежи
и с поглед следвам стъпките ти нощем.
Ръцете силни, но до болка нежни,
как искам да усещам дълго още...
Във вените не кръв, протече лава,
а ирисите в златно заблестяха.
Потънали във сладостна забрава,
сърцата ни за обич си шептяха.
Настана утро. Слънчев лъч проблесна
и скри се да ни дебне зад пердето.
Очите ти - от синьо по-небесни,
заплуваха в лазура на морето.
И с погледа на страстна амазонка
изпращам те в безкрая сред вълните.
Върни се, щом достигнеш хоризонта,
да слеем двама нощите и дните...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
- Винаги има какво да добавиш! 