gerrda (Геновева Христова)
407 4499
7.07.2013 г., 20:41  

Торба 

  Поезия
1372 1 15


Аз съм лека и тежка омара,

къс небе от Вселената бяла,

ситен прах - на съня ми в кошмара.

И съм капки тъга. Но съм цяла.

 

Аз съм звук, тишина - едновременно,

все затихвам в балони от вяра...

И съм жива, и  вечно съм бременна

със търбух, дето стърже до нямост.

 

Аз съм бабешка стара игла,

знам до болка къде ви е дребно.

Ако виждах сега да плета,

бих ушила торба за последно;

 

ще е бедна на къшеи хляб,

но богата на грапави истини,

от които без глас ще крещят

натежали вини, неизмислени.

 

Ще е пълна с частици небе,

с жарко лято, до дъх безобразно,

дето в локвите ничком чете

на страстта неизменното празно…

 

А когато торбата се скъса

без да иска, в бодилче от филм,

съвестта ще е куха и късна,

както винаги -  Бог ще виним!




© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??