Торбички Любов
Ще опаковам своите чувства във торбички...
така ще ги запазя непокътнати
и от света около мен,
и от зли очи...
Обичала съм много... и обичам!
Давала съм... и ще давам!...
По торбичка ще раздам на всички:
Първата торбичка е за малката ми дъщеря:
Нежно мамино момиченце,
мое пролетно кокиченце...
протягаш ти към мен ръчички
и поглед, пълен със звездички.
Пей и скачай с весели игри,
над тебе мама винаги ще бди!
Втората торбичка е за голямата ми дъщеря:
Скъпа моя, вече си девойка -
фина, като французойка!
Умна, опитна и зряла,
(май по-рано помъдряла...)
Силна си дори за двете!
За теб, поклон пред Боговете!
Третата торбичка е за Мама:
Майко моя, майчице любима,
даряваш ме с любов необозрима!
До вчера бях детето непокорно,
от днес ще съм ти рамо чудотворно!
През сЪлзи ще прошепна тихо, само -
прости ми и... Благодаря ти, Мамо!
Четвъртата торбичка е за Татко:
Отиде си, прегърна вечността си...
отнесе част от мене със смъртта си,
но всички на земята сме за кратко
и, докато съм жива, мили Татко,
доброто ти сърце ще възхвалявам,
децата си със теб ще възпитавам!
Петата торбичка е за моята сестричка:
Една си ми, а друга и не искам,
за тебе и морето ще разплискам!
Най хубавото детство изживяхме
и плакахме, и заедно се смяхме...
Обичам те, сестричке моя нежна,
дарявам ти усмивка белоснежна!
Шестата торбичка е за моите племеннички:
Момичета, прекрасни и красиви,
аз моля Бог да бъдете щастливи!
За мен сте рожби, също като родни,
обичащи и чисти, благородни!
Оставям ви, в добро и в зло, повеля:
до вас ще е любящата ви леля!
Последната, седмата...:
Остана ми последната торбичка...
(дали успях да дам от мен на всички?!)
За себе си не искам да прибирам
и чувствата си тайно да складирам.
Остатъка дарявам на Съдбата,
повела ме напред към Светлината,
където ще ме чака Любовта
и Сродната... повяла прах в праха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дида Христозова Всички права запазени
