Това аз ли съм...?!
Не мога...
Не мога да откъсна очи...
Не мога да направя нито крачка...
Аз! Непокорната, тази, която
никой не можеше да спре...
Това аз ли съм...?!
Съсипана от непреклонния
блясък в очите ти...
Сред ужаса, сред страха -
аз съм тук...
Примирена, покорна,
готова да моли за прошка...
Колко е трудно да съм уязвима,
слаба, кротка...
Да чувствам острието на ножа,
забил се в мен с думите ти...
Въпреки че спомените дълбаят
в сърцето ми огромна кървава рана,
аз все още се надявам и чакам
знак, дума, поглед,
значещ за мен избавление...
Защото знам - под силната ти външност
се крие слаба и ранима душа...
Аз съм тук сега и завинаги,
чакаща, надяваща се,
шепнеща отчаяно "Прости..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Герито Всички права запазени
