Feb 27, 2008, 4:51 PM

Това аз ли съм...?!

  Poetry » Love
1K 0 6

Не мога...

Не мога да откъсна очи...

Не мога да направя нито крачка...

Аз! Непокорната, тази, която

никой не можеше да спре...

Това аз ли съм...?!

Съсипана от непреклонния

блясък в очите ти...

Сред ужаса, сред страха -

аз съм тук...

Примирена, покорна,

готова да моли за прошка...

Колко е трудно да съм уязвима,

слаба, кротка...

Да чувствам острието на ножа,

забил се в мен с думите ти...

Въпреки че спомените дълбаят 

в сърцето ми огромна кървава рана,

аз все още се надявам и чакам

знак, дума, поглед,

значещ за мен избавление...

Защото знам - под силната ти външност

се крие слаба и ранима душа...

Аз съм тук сега и завинаги,

чакаща, надяваща се,

шепнеща отчаяно "Прости..."

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Герито All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно е ...! Браво
  • Колкото повече се молиш на някого- толкова повече те тъпче. Ако тази тактика не помогне- пробвай с гордост- нали с това си го пленила...
  • Благодаря на всички за подкрепата...!!!
  • Браво!!!
  • страхотен стих ... много е трудно да не можеш да откъснеш поглед от някого ... да не можеш да се откъснеш от него ... просто си казала всичко .Поздравявам те

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...