Това е...
и съм
перце от глухарче
от топъл вятър понесено
в тихото, слънчево…
и рисува следата му фина
в пространството
онзи крехък свят сред сивото
от бели думи и стих
където си ти
в изящен щрих за любов…
за топли ръце
на бриза с кадифените пръсти
докосващи...
за меките устни
гальовно и бавно сълзящи
по пътя
на сънна река
към дълбините на щастие
където
забравен на дъното спи
дъждът от сълзи
и копнежно сънува мига
когато
пак ще вали
и с капчици нежност
мен и теб
ще целува...
а времето спира да диша
в дъха си топъл
стаило магията…
и съм
перце от глухарче
от сълзите понесено
и рисува пак следата му
тъжно-дъждовна
сън за любов и безветрие
на тебе наречени…
музика - C'est la - Georges Moustaki
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=fk9bCBXcV9E
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
