9.05.2008 г., 10:21

Това е...

660 0 23
Това е нещото,
което трябва
да се преживее,
като сънищата,
които мамят
и разпадат се,
щом разумът
намеси се,
насладата
достатъчна е...

Това е нишката,
която носи се
ефирно вятърна
и нежно властва
с носталгията,
щом притежава
неустоимост
достатъчна
и пиететност...

Това е купчината,
преграда тънка,
която къса се
от бремето
на страховитост
и интимничи
в настоящето,
с генетичност,
и Провидение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...