2.04.2023 г., 20:23

Такъв е животът

558 2 6

(C`est la Vie)

 

Оплевих утрото, тревясало от мисли.

До корен съм изскубала троскота,

но вместо цветове, поникват  истини -

бодливи тръни, семе от Голгота.                                        

 

Дните ми са отлетели птици...

Невъзвращенци! Свобода им дадох!

Да носят на крилата си мечтите ми

и с песните за тях да ви разказват.  

 

А нощите ми често са молитвен храм

за изповед, когато на душата и е тежко.

Триста дяволи анатемосвам там…

В ангели да ги превърна не е лесно.

 

Ала успея ли поне един да преродя,

преражда се частица и от мене.

Ръце събирам ничком за "Благодаря",

че съм осмислила живота земен.

 

След нощ такава ставам по-добра.

Надмогвам скромно, непревзето,

дяволското безразличие и суета -

все плевели, виреещи във битието!

 

Дочаквам нова утрин. С'est la vie!

Плевя, мечтая и променям

градинката си ден след ден. Дали?

Това ще ми покаже …Времето!

 

В превод от френски език:  

С'est la vie! - Такъв е животът!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...