Това ли бяхме аз и ти
ТОВА ЛИ БЯХМЕ АЗ И ТИ
Ужасно хубава луна
разголи Рубенсови стволи,
внезапно вятър зашумя
и настъпи бурна пролет.
Плиснаха възбудени води,
(стискани във лед желания,
безумни страсти и мечти)
своите очи омайни.
А в потока явно сме били
и ние с тебе, песничко интимна.
Но кой луната изпили,
че вече ярко не блести,
та сега блещукаме мъждиво?
Това ли бяхме аз и ти?...
Изгори, за да светиш! (Нам кой си...)
Ще светиш, когато гориш.
Изгориш ли, ще станеш на пепел... (Пурко59)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
