Това ли бяхме аз и ти
ТОВА ЛИ БЯХМЕ АЗ И ТИ
Ужасно хубава луна
разголи Рубенсови стволи,
внезапно вятър зашумя
и настъпи бурна пролет.
Плиснаха възбудени води,
(стискани във лед желания,
безумни страсти и мечти)
своите очи омайни.
А в потока явно сме били
и ние с тебе, песничко интимна.
Но кой луната изпили,
че вече ярко не блести,
та сега блещукаме мъждиво?
Това ли бяхме аз и ти?...
Изгори, за да светиш! (Нам кой си...)
Ще светиш, когато гориш.
Изгориш ли, ще станеш на пепел... (Пурко59)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
