19.02.2008 г., 23:31 ч.

Това ли е на любовта ни края? 

  Поезия
728 0 1

Изсъхна листото, което кръстих с твоето име,

есенният вятър го пое в косите си нежни.

Леко и тихо като в сън го отвя и скри се,

с него и твоите мили, живи надежди.

 

Питаш:

Това ли е на любовта ни края?

 

Убива ли есента слънцето

или пак пълно е напролет?

Ще те целуне по бузките

в тананикащ полет.

В косите ти танц ще изиграе

и пак ще се пъхне в очите.

В морето ти да повитае

и да съживи ни мечтите.

 

Не питай:

 Дали това е на любовта ни края?

 

Радвай се на ръждивата есен.

На блогородната смърт.

Която напролет с песен

ще напълни нашата гръд.

 

 

© Мартин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??