Това ми стига
Не си мечтая за Парижка пролет,
тя – моята, провинциалната ми стига,
два щъркела ще съм доволна
в гнездото си ако пристигнат...
Два гълъба невинни да загукат
в сантиментална птича изповед,
две мънички надежди през капчука
да се усмихнат в белите ми листове.
Две семенца, ако покълнат нежно
и плахо цъфне белоснежна слива,
ще знам, че утре неизбежно
ще цъфне и небесната ми нива!
И нямам, нямам нужда от Вивалди,
ако запее скромна чучулига
над лъскави след дъжд ливади –
това наистина ми стига!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
Простите неща, ония, които осмислят житейския ни миг - пролетта, двата щърка, белоснежната слива, чучулигата...е, аз съм добавила и близките хора, които се връщат с пролетта от чужбина... Ако искаш, погледни: "https://otkrovenia.com/bg/stihove/i-ne-znam-gryah-li-e-ili-samo-vina" от 25 февруари 2015г.
