Mar 25, 2017, 12:01 PM

Това ми стига

  Poetry » Other
3.3K 14 26

 

 

                                 Не си мечтая за Парижка пролет,

                                 тя – моята, провинциалната ми стига,

                                 два щъркела ще съм доволна

                                 в гнездото си ако пристигнат...

 

                                 Два гълъба невинни да загукат

                                 в сантиментална птича изповед,

                                 две мънички надежди през капчука

                                 да се усмихнат в белите ми листове.

 

                                 Две семенца, ако покълнат нежно

                                 и плахо цъфне белоснежна слива,

                                 ще знам, че утре неизбежно

                                 ще цъфне и небесната ми нива!

 

                                 И нямам, нямам нужда от Вивалди,

                                 ако запее скромна чучулига

                                 над лъскави след дъжд ливади –

                                 това наистина ми стига!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Директно в любими....
  • Да, различно е, скъпа Рада - но не коренно Простите неща, ония, които осмислят житейския ни миг - пролетта, двата щърка, белоснежната слива, чучулигата...е, аз съм добавила и близките хора, които се връщат с пролетта от чужбина... Ако искаш, погледни: "https://otkrovenia.com/bg/stihove/i-ne-znam-gryah-li-e-ili-samo-vina" от 25 февруари 2015г.
    Много ми хареса тази пропита от родните, познати неща пролетна картина! Поздрав!!!
  • Лелеее! Колко красиво изразена доволност от малките неща, които ни правят щастливи! Поздравления ти пращам!
  • Настръхнах Раде! Браво!
  • ...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...