Не си мечтая за Парижка пролет,
тя – моята, провинциалната ми стига,
два щъркела ще съм доволна
в гнездото си ако пристигнат...
Два гълъба невинни да загукат
в сантиментална птича изповед,
две мънички надежди през капчука
да се усмихнат в белите ми листове.
Две семенца, ако покълнат нежно
и плахо цъфне белоснежна слива,
ще знам, че утре неизбежно
ще цъфне и небесната ми нива!
И нямам, нямам нужда от Вивалди,
ако запее скромна чучулига
над лъскави след дъжд ливади –
това наистина ми стига!
© Рада Димова All rights reserved.