11.04.2008 г., 0:10

Това съм аз

665 0 1

Виждаш ли? Това съм аз. Показвам ти всичко, но и нищо.
Защото човек е малък свят,

изпълнен с емоции, чувства, мисли, копнежи.
Той крие в себе си дявола и ангела.
Затова коя съм аз дори вече не знам.
Аз съм всяка, мога да бъда, която си поискам,

да не подозираш, че мога да бъда друга... да бъда всичко.
Цвете, което разцъфва, показва на света цялата си прелест,

но знаеш ли какво се крие под нея?
Аз знам, че ти не ме познаваш такава -

променяща се... изчезвам... появявам се...

и ти ме търсиш, протегнал ръце,

но мен ме няма, защото аз съм вече друга

и никога няма да бъда същата.
Видение...
Представяш си, че си ме хванал в окови,

но нима душата спира своя полет?!
Не, не можеш да ме спреш...
Това съм аз - моите мисли, моите чувства -

неприкосновении вечна тайна за хората...
Не!
Спри!
Вече ме няма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанета Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....