11.04.2008 г., 0:10

Това съм аз

667 0 1

Виждаш ли? Това съм аз. Показвам ти всичко, но и нищо.
Защото човек е малък свят,

изпълнен с емоции, чувства, мисли, копнежи.
Той крие в себе си дявола и ангела.
Затова коя съм аз дори вече не знам.
Аз съм всяка, мога да бъда, която си поискам,

да не подозираш, че мога да бъда друга... да бъда всичко.
Цвете, което разцъфва, показва на света цялата си прелест,

но знаеш ли какво се крие под нея?
Аз знам, че ти не ме познаваш такава -

променяща се... изчезвам... появявам се...

и ти ме търсиш, протегнал ръце,

но мен ме няма, защото аз съм вече друга

и никога няма да бъда същата.
Видение...
Представяш си, че си ме хванал в окови,

но нима душата спира своя полет?!
Не, не можеш да ме спреш...
Това съм аз - моите мисли, моите чувства -

неприкосновении вечна тайна за хората...
Не!
Спри!
Вече ме няма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанета Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...