11.04.2008 г., 0:10

Това съм аз

664 0 1

Виждаш ли? Това съм аз. Показвам ти всичко, но и нищо.
Защото човек е малък свят,

изпълнен с емоции, чувства, мисли, копнежи.
Той крие в себе си дявола и ангела.
Затова коя съм аз дори вече не знам.
Аз съм всяка, мога да бъда, която си поискам,

да не подозираш, че мога да бъда друга... да бъда всичко.
Цвете, което разцъфва, показва на света цялата си прелест,

но знаеш ли какво се крие под нея?
Аз знам, че ти не ме познаваш такава -

променяща се... изчезвам... появявам се...

и ти ме търсиш, протегнал ръце,

но мен ме няма, защото аз съм вече друга

и никога няма да бъда същата.
Видение...
Представяш си, че си ме хванал в окови,

но нима душата спира своя полет?!
Не, не можеш да ме спреш...
Това съм аз - моите мисли, моите чувства -

неприкосновении вечна тайна за хората...
Не!
Спри!
Вече ме няма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанета Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....