Apr 11, 2008, 12:10 AM

Това съм аз

666 0 1

Виждаш ли? Това съм аз. Показвам ти всичко, но и нищо.
Защото човек е малък свят,

изпълнен с емоции, чувства, мисли, копнежи.
Той крие в себе си дявола и ангела.
Затова коя съм аз дори вече не знам.
Аз съм всяка, мога да бъда, която си поискам,

да не подозираш, че мога да бъда друга... да бъда всичко.
Цвете, което разцъфва, показва на света цялата си прелест,

но знаеш ли какво се крие под нея?
Аз знам, че ти не ме познаваш такава -

променяща се... изчезвам... появявам се...

и ти ме търсиш, протегнал ръце,

но мен ме няма, защото аз съм вече друга

и никога няма да бъда същата.
Видение...
Представяш си, че си ме хванал в окови,

но нима душата спира своя полет?!
Не, не можеш да ме спреш...
Това съм аз - моите мисли, моите чувства -

неприкосновении вечна тайна за хората...
Не!
Спри!
Вече ме няма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанета Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...