Душата ми е като празен лист хартия,
напоен от хиляди сълзи,
колкото да се опитвам аз да крия,
той всичко знае, но мълчи.
Сърцето ми е като молив остър,
иска да напише нещо и да се разкрий,
но започне ли, от разума прекъснат,
пише само със сълзи.
Те са неизказани вълнения,
те са всичко, радост и тъга,
очите са прозорци кам сърцето,
а сълзите - техните слова.