Душата ми е като празен лист хартия,
напоен от хиляди сълзи,
колкото да се опитвам аз да крия,
той всичко знае, но мълчи.
Сърцето ми е като молив остър,
иска да напише нещо и да се разкрий,
но започне ли, от разума прекъснат,
пише само със сълзи.
Те са неизказани вълнения,
те са всичко, радост и тъга,
очите са прозорци кам сърцето,
а сълзите - техните слова.
© Ganyo Ganev All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав!