Тоягата
409
0
0
Тоягата
Живота все ме брулеше с тояга,
окърши пъпки знойни и бодли.
И младостта възторжена избяга!
Над Самотата само се смили!
Сега съм само с голите си клони
и старостта при мен се настани!
Безсмислено Живота Дните гони
и неизлечимо с туй ме нарани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
