И нека този дъжд не спира,
да не спира да вали,
така поне ще скрива,
ще скрива моите сълзи.
И нека вятърът да вее,
да вее този стих,
в небето нека да се рее,
да се рее в полет тих.
А може би ще стигне,
ще стигне твоят слух,
защото плакал си и ти за мене,
за мене плакал си дочух.
© Ирина Пачелиева Всички права запазени