Този град е малък за всички ни.
В асансьора мирише на плъхове.
Пролетта преподписала договор,
за последно пропява за мъничко.
Този... е отчайващо мъничък –
Не е ясно в какво си роден.
Ако искаш, бъди си копеле,
Ако не – бъди си...
В този град са се случвали музики –
Победни „ура” и поклон!
Царе и царици погубени –
И все аз затова съм виновен.
Този тип излезе от кръчмата,
залиташе леко и каза ми:
- Аз отивам в дома си, мисли за мен!
А аз не помислих за него.
А дома му не беше за никого –
Празни стаи, знаеш, ковчег...
Пролетта се прекръсти и каза ми:
- Готин беше човек – архитект.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени