30.01.2024 г., 0:27

Този луд свят, луд живот…

726 1 0

Този живот се е побъркал,

да разделя, които се обичат.

Този свят се е побъркал,

от любов или от липсата и…

 

Този свят се е побъркал,

или хората в него полудяха?!

Този луд свят, луд живот,

те са ни виновните, нали?!

 

Този луд свят, луд живот,

той ли ни побърка или ние?!

Или ние луд го направихме,

да си добър си е привилегия…

 

Този луд, луд свят, луд живот,

те са ни виновните, нали?!

Този луд, луд свят, луд живот,

ние ли сме, или е той?!

 

Този живот се е побъркал,

да разделя, които се обичат!

И ние хората сме луди, луди,

Любовта си да не виждаме!

 

Този свят се е побъркал,

от любов или от липсата и!

Този свят се е побъркал,

а без любов сме толкова бедни!

 

Този свят се е побъркал,

и хората в него сме луди!

Омраза, алчност и тъга,

а човеците само обичат!

 

И ако някой ден ми липсваш,

утеха и в песента не ще открия!

И мислите ми ще са нищото,

отлетяло във времето!

 

И да го чувствам ще е агония,

и ще си ида аз малко по малко.

И дори да останеш вътре в мен,

във вечността ще те потърся.

 

Този луд, луд свят, луд живот

със своята луда реалност!

Това е лудост, лудост, лудост,

животът без любов, какъв е?!

 

И ако някой ден ми липсваш,

и ръцете ти не са в моите?!

И ако някой ден ми липсваш,

и устните ни отделени са…

 

Този луд, луд свят, луд живот,

със своята луда реалност!

Те са ни виновните, нали?!

 

И колко ли луди сме, хората

да не обичаме, да не обичаме!

Не ще го разбира! Не ще…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...