nellnokia (Нели Господинова)
225 4036
27.10.2010 г., 12:39 ч.

Този мъж 

  Поезия » Любовна
2926 0 19

 

Този мъж, дето знам, е разсипано тежко брашно,

зряло в черната угар до синора в крайната нива  -

овършано по пладне с копита на бели коне

и отвеяно с вятъра, дето в небето възлиза.

 

Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто.

Той е тежка молитва, изречена с устни безмълвно.

Малко зрънце любов във отлюспена шепа добро -

посадено по изгрев, с росата отгоре на хълма.

 

Този мъж, дето знам, е напукана хлебна кора.

Той небето издига -  да вдиша земята свободно!

Този мъж, дето знам,  се замесва с любов от жена

и към чуждия хляб не посяга със пръсти греховно.

 

Този мъж е горещ. Той ухае на  шепа сено.

Той е силен и нежен, сълзите дори да го стягат.

Този мъж е криле. Той е покрив от бяло платно.

Просто глътка живот. И да бъде живот му приляга. 

© Нели Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За пореден път, но не и последен!
    Нели!
  • Страхотно! Едва ли може по-образно и въздействащо да се представи силния, истинския мъж...
    Браво, Нели! Поздравления за великолепната творба!
  • Почти непостижим мъж и наистина непостижим стих, Нели. Вдъхновяваш. Ив
  • Стихът е висока топка. Прочетох още преди няколко дни. Поздравления!
  • "Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто.
    Той е тежка молитва, изречена с устни безмълвно."...

  • Да ти кажа честно, Майсторе, първите критики бяха че метафорите ми са земеделски. Сега ти ми обръщаш внимание на друг мотив. Истината е че това стихотворение е част от стиховете ми посветени на моя роден край - Добруджа. Когато се връщам носталгично назад... метафориката е именно такава. Като в "Ризи на чардака" - (по моя край казват чердака между другото) .
    Естествено лирическият герой е събирателен образ. Не е и не би могъл да бъде само един единствен...Тогава щеше да има друго звучене стихът ми.
    Еволюцията на образа до темата - " живот" не е тенденциозна, макар че това стихотворение е част от бъдещата ми стихосбирка:
    "Глътка Живот".
    Жизнеутвърждаващата поанта е най-естественото нещо, когато пишем за живота и търсим неговия смисъл...
  • Каква еволюция!- брашно, тесто, хлебна кора - живот!
    Окрилява, вдъхновява, не посяга към чуждо...
    Дано да е истински.
    Поздрав!
  • Много хубав стих, Нели!
    А този мъж, ако си го намерила... задръж го...
    Привет!
  • Поздрав!
  • Благодаря ви! Много!

    B-Borisov-Samokova (Борис Борисов):
    radi. (Ради Стефанов Р):
    Черна_Роза (Жулиета Великова):
    shumkd (Кадир Демир ):
    arina-rus (Арина ):
    valia1771 (Ивон ):
    stenli499 (Станислава ):
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова):
    СашоМ (Сашо Маринов):
    Eva55 (Евелина Стоянова)
    SAS (Селвер ): 27-10-2010г. 14:04
    ВаняИ (Ваня Иванова)
    laramaylin (Нина Чилиянска

  • Такива мъже има...забъркани, но трябва да си ги домесиш!
  • Чудесен портрет
  • И аз познавам такъв мъж!...дано ТИ си (в) неговия живот,Нели... поздрави!
  • Леле, има ли ги още такива! Хубав стих, като мъжът в него! Поздрав!
  • С поздравления!!!И да бъде живот му приляга.
  • Така хубаво си го описала, този мъж, че всяка от нас би искала да е нейния! Прекрасно стихотворение, напълни ми душата,Нели!
  • Хареса ми!
    И нека има много такива мъже!
    Поздрави, Нели!
  • E-e-eх!Де ги тия мъже!! Прекрасен стихи, Нели! Поздрав!
  • Страхотно е , много силно въздейства...
    ..къде е този мъж , мила?
Предложения
: ??:??