Този мъж, дето знам, е разсипано тежко брашно,
зряло в черната угар до синора в крайната нива -
овършано по пладне с копита на бели коне
и отвеяно с вятъра, дето в небето възлиза.
Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто.
Той е тежка молитва, изречена с устни безмълвно.
Малко зрънце любов във отлюспена шепа добро -
посадено по изгрев, с росата отгоре на хълма.
Този мъж, дето знам, е напукана хлебна кора.
Той небето издига - да вдиша земята свободно!
Този мъж, дето знам, се замесва с любов от жена
и към чуждия хляб не посяга със пръсти греховно. ...