25.10.2006 г., 13:48

"Този объркан и жесток свят"

806 0 2

 Свят без мечти и идеали,
 свят на демони коварни.
 Свят на подлост и алчност,
 свят, изпълнен с мъка и потайност.

 Свят, в който живееш, копнееш
 за любовта.
 Търсиш страстта и мъжа - мечта.
 Залагаш на изкуствена красота и
 оставаш сама, както си живяла досега.

 Откриваш фалш и лъжа, измама по света.
 Мъчиш се да разбереш защо изобщо
 живееш на тази объркана земя!

 Мислиш си, че като имаш пари и коли,
 всичко ти е позволено, нали?
 Не е така, разбери!

 Иска ти се да контролираш и
 манипулираш всички. Не може така,
 не може да си играеш с чувствата
 на хората!

 Те не са вещи, те са живи същества,
 нуждаещи се от истинска топлина
 и силна обич, невиждана досега!

 Но, животът е несправедлив!
 Нападат те, без да имаш вина, а ти
 мълчиш и продължаваш да търпиш,
 без да се защитиш!
 И въпреки това продължаваш да
 мечтаеш, но какъв е смисълът от това?
 Надали ще се сбъднат някога!

 Вместо мечти, сълзи започват да се
 ронят от очите ни.
 Непоносимата болка разкъсва
 нашите души, а омразата
 сковава сърцата ни!

 Но какво от това? Ние - въпреки
 всичко - продължаваме да живеем и да
 се борим с неправдата,
 защото все още в сърцата на хората,
 съществува любовта и вярата в Бога!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления и от мен. А иначе направи твоя свят по-хубав, можеш!
  • Поздравления!!! Винаги има надежда ... заради нея си струва да живеем!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...