Този път е моя
Повече от час не бяхме мръднали...
И кръгът в зелено сякаш се обеззвери.
Стенеше под гумите асфалт изтръпнал.
Автобусът не отваряше врати.
А завоят се превръщаше в химера...
Викове, тук-там псувни и смрад -
повече дори от вчера.
Кръг десети в Дантевия АД.
Шут в стъклото,
ето ме отвън...
десет метра до завоя.
Бягам през глава
като насън.
Зная - този път е моя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Кънев Всички права запазени
