Tози свят с любов ще пренапиша
Искам да започна отначало
в сребърно предчувствие за сняг
да изгрее истината. В бяло.
Не разбирам смисъла двояк,
на прикрити в делнична гълчава,
думи и заспали под леда.
Шумна съм и тиха съм... Остава
приказка, която ви редя.
Искам върху времето ви сиво,
да наметна чуден огнен плащ,
да съм птица - Феникс ми отива
имам доза лудост и кураж.
Небесата да превърна в книга,
за дъга и слънце, и луна.
Нещо все ви пречи, недостига...
Как, кажете да го променя,
този свят, че в него е задушно,
студ, неон и бутафорен грим...
Колко мокри котета да гушна?
Колко нощи с мрака да мълчим?
Зная много песни... Онемяха,
недопети стихнаха в нощта,
тъжен шут под грейналата стряха,
да съм аз за първи път не ща!
Няма сняг, но есенната киша,
всяка локва ще превърне в стих,
този свят с любов ще пренапиша...
Както знам... Без "бих" или "не бих"
https://youtu.be/FQSZWAStqcY?si=emcdANE-f7Ruzbou
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
