Тракиецо
ТРАКИЕЦО
Тракиецо, превръщаш ме в легенда.
Бурите затваряш в рамки.
Не искам да те имам на моменти.
Желай ме! Аз съм синя птица,
робиня вярна, слънчев мак в полето;
косите ми - тракийско жито;
очите ми - Луна и Слънце светли.
Обичай ме, Тракиецо, обичай!
И вярна, и невярна - аз съм твоя.
Река от мисли между нас се стича.
Вдигни ме ти пред теб на коня
и да препуснем, като Северняка,
макар че южна е кръвта ни в вените.
Мечта съм ти - не хвърлям сянка.
Дръпни юздите - впрегнах времето.
И литвай!
Смело!
По-високо!
Стигни ме! Моя обич свята...
Че твои са очите тъмнооки,
и рана са направили в душата ми.
Гореща рана.
Искам я такава.
Да пари. Да кърви. И да съм жива.
Тракиецо, ти - огън и жарава,
очите ти в очите ми преливат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
