26.03.2019 г., 10:22

Тракийска сила

1.5K 3 3

Тракийска кръв във вените ми звънко блика,
потомка съм на древен, смел, безсмъртен род,
закърмена съм с огъня на Тракия велика,
сърцето ми дори и в пъкъла намира брод.
Непобедима съм като тракийска светла вяра,
ще отстоявам българското в мене аз до гроб
и няма никой, никога в коварна изневяра
да ме упрекне към България и моя  род.
Ще помня винаги като реликва завета
на моите изстрадали, но героични деди,
и ще съхраня с обич мита за не една чета,
която дръзко с врага безмилостен се би.
За Петко Капитан и Маджаров Войвода
и за много други безстрашни тракийци,
които отдадоха живота си за народа
и не преклониха глава пред злите убийци.
Родино Тракийо, непокорна и свята,
ти, люлка българска на слънчеви чеда,
не една майчица в скутите ти жално плака,
почернена от робската многолика беда.
Но аз, потомката на твоя древен, славен род,
ще пазя чисто името ти от забрава и лъжи,
днес давам дума и кълна се пред лика ти горд,
че няма да допусна черна кал да го скверни.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...