Тракийска сила
Тракийска кръв във вените ми звънко блика,
потомка съм на древен, смел, безсмъртен род,
закърмена съм с огъня на Тракия велика,
сърцето ми дори и в пъкъла намира брод.
Непобедима съм като тракийска светла вяра,
ще отстоявам българското в мене аз до гроб
и няма никой, никога в коварна изневяра
да ме упрекне към България и моя род.
Ще помня винаги като реликва завета
на моите изстрадали, но героични деди,
и ще съхраня с обич мита за не една чета,
която дръзко с врага безмилостен се би.
За Петко Капитан и Маджаров Войвода
и за много други безстрашни тракийци,
които отдадоха живота си за народа
и не преклониха глава пред злите убийци.
Родино Тракийо, непокорна и свята,
ти, люлка българска на слънчеви чеда,
не една майчица в скутите ти жално плака,
почернена от робската многолика беда.
Но аз, потомката на твоя древен, славен род,
ще пазя чисто името ти от забрава и лъжи,
днес давам дума и кълна се пред лика ти горд,
че няма да допусна черна кал да го скверни.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрави Криси!
-
Адмирации за стиха ти, Кръстина!
-
Хареса ми твоята родолюбива творба!
Поздравления!
