9.12.2010 г., 16:13 ч.

Трансформация 

  Поезия » Любовна
881 0 25

Трансформация

 

Отказах ябълката на греха - не нея исках -

исках топлата ми длан дланта ти да докосне,

да ме захвърли в красотата на смеха,

в горчивите изписани следи-мечти,

в терзанията на безсънните ти нощи...

 

И не посях дърво, и птици не отгледах,

и само пясък и вълни събирах...

Сега под пълната луна опъва мисълта платна -

виновна съм, че исках да ни има...

 

Но ти върви - иди, където ти се ходи -

живей и изживей каквото ти се ще...

Не се завръщай... аз ще се превръщам

(ще ми трябва много време)

в мъничко море...

 

Ще ти оставя пристан, лодка, пейка -

(на сянка не разчитай - мразя тъмни студове).

Навярно ще се моля в бурните си нощи,

но ти не ме мисли - водата няма да умре.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??